Един цар имал дъщеря, която била извънредно красива, но толкова горда и високомерна, че не намирала нито един достоен кандидат за женитба. Връщала ги един след друг и дори им се подигравала.
Веднъж царят дигнал голямо тържество, на което били поканени всички младежи за женене от близо и далеч. Подредили ги според сан и титла: отпред били царете, след тях идвали херцозите, князете, графовете и бароните, а накрая обикновените благородници. Повели царската дъщеря през редиците да огледа кандидатите, но тя на всекиго намирала по някой кусур. Първият й се сторил дебел и тя му рекла:
- Бъчва дебела.
Вторият й се сторил много висок:
- Дълъг и тънък – същинска върлина.
Третият пък й се видял много нисък:
- Нисък и дебел, той е неумел.
Четвъртият - много блед:
- Като смъртник бледен, той е непотребен.
Петият бил много червендалест:
- Герестият петльо.
Шестият се кривял докато стоял:
- Дърво зелено зад печка изсушено.
И така намирала за всекиго по нещо обидно, но особено се позабавлявала с един цар, който стоял най-отпред и чиято брадичка била по-дълга от обикновено:
- Ах – възкликнала царската дъщеря, - брадичката на тоз човка е на дрозд!
А старият цар, като видял, че дъщеря му само се подигравала с хората и отблъсквала всички кандидати, се разгневил и се зарекъл да я омъжи за първия просяк, който мине покрай портата му.
Няколко дни след това един странстващ певец застанал под прозорците на двореца и запял, като се надявал да изкара някоя пара. Като го чул, царят наредил да го доведат.
Певецът, облечен в мръсни дрипи, влязъл, застанал пред царя и дъщеря му и им попял. Като свършил, помолил за милостиня, а царят рекъл:
- Песните ти така ми харесаха, че искам да ти дам дъщеря си за жена.
Царската дъщеря се изплашила, но царят добавил:
- Бях дал дума, че ще те омъжа за първия срещнат просяк и ще я удържа.
Не помогнали никакви увещания, довели свещеника и царската дъщеря трябвало веднага да се венчае за певеца. След това царят й рекъл:
- Като жена на просяк, не можеш да останеш да живееш повече в двореца ми и трябва да тръгнеш с мъжа си.
Просякът я хванал за ръка и я извел навън, откъдето трябвало да продължат пеша. Като стигнали до една голяма гора, царската дъщеря попитала:
- Ах, на кого е тази хубава гора?
- Тя е на цар Дроздобрад, да беше негова жена, гората твоя би била.
- Горката аз, трябваше да стана негова жена!
После стигнали до една ливада и тя пак попитала:
- На кого е тази хубава зелена ливада?
- Тя е на цар Дроздобрад, да беше негова жена, таз ливада твоя би била.
- Горката аз, трябваше да стана негова жена!
После минали през един голям град и тя запитала отново:
- На кого е този хубав град?
- Той също е на царя Дроздобрад, да беше негова жена, твой би бил тоз град.
- Горката аз, трябваше да стана негова жена!
- Ама това хич не ме радва - разсърдил се певецът, - все говориш, че искаш друг да ти е мъж. Аз не ти ли харесвам?
Най-накрая стигнали до една малка къщурка и царската дъщеря рекла:
- О, боже, чия ли е пък таз къщурка? Такава схлупена и жалка - истинска черупка малка! Орехова черупка
- Това е моята и твоята къща. В нея ще живеем.
Царската дъщеря трябвало да се наведе, за да може да влезе през ниската вратичка.
- Къде са слугите? - попитала тя.
- Какво, слуги?! - възкликнал певецът. - Ти сама ще вършиш това, което искаш да е сторено. Наклади веднага огъня и сложи вода, за да ми сготвиш ядене, че съм много изморен.
Царската дъщеря не умеела нито да кладе огън, нито да готви, та трябвало певецът да й помага, за да може някак да се оправи. Като хапнали от постната гозбица, легнали да спят. А на сутринта той я вдигнал още на заранта да се захваща с къщната работа.
Карали така криво-ляво няколко дни и изяли всичко, каквото имали у дома.
Тогава мъжът рекъл:
- Жено, така не може да продължава - само да ядем, а нищо да не изкарваме. Трябва да почнеш да плетеш кошове.
Той излязъл, насякъл върбови клонки и ги донесъл вкъщи. Царската дъщеря започнала да плете, но жилавата върба разранила нежните й ръце.
- Виждам, че не ти спори - рекъл мъжът, - я по-добре опитай да предеш, може да се справиш по-добре.
Царската дъщеря започнала да преде, но тънкият конец скоро започнал да прорязва изнежените й пръсти и от тях рукнала кръв.
- Виждаш ли - рекъл мъжът, - не ставаш за никаква работа, добре се наредих аз с тебе! Да опитаме да продаваме грънци и други съдове. Аз ще ги набавям, а ти ще продаваш стоката на пазара.
"Олеле – помислила си царската дъщеря, - ако дойдат хора от бащиното ми царство и ме видят как продавам грънци ще има да ми се присмиват!" Но нямало как, трябвало да се примири, ако не искала да умрат от глад.
Първия ден търговията потръгнала. Тъй като царската дъщеря била хубава, хората купували на драго сърце от стоката й и плащали, колкото им поискала. Дори мнозина й давали пари, а не вземали грънци.
Изкарали известно време с припечелените пари, докато те привършили. Тогава мъжът купил нова стока, царската дъщеря я наредила в един ъгъл на пазара и пак започнала да продава. Ала неочаквано изскочил един пиян хусар на кон, връхлетял точно върху грънците и ги изпотрошил всичките. Царската дъщеря се разплакала и не знаела що да стори от страх.
- Ах, какво ще стане с мен! – вайкала се тя – какво ще каже мъжът ми!
Изтичала в къщи и му разправила за сполетялата я беда.
- Че кой продава грънци на ъгъла на пазара?! – възкликнал мъжът. - Спри да плачеш, виждам, че не те бива за никаква свястна работа. Аз ходих в царския дворец да питам дали нямат нужда от помощница в кухнята и ми обещаха да те вземат. За работата ще ти дават храна.
Така царската дъщеря станала прислужница в кухнята; трябвало да помага на готвача и да върши най-черната работа. Под дрехата си закрепила две глинени гърненца за остатъците, които й заделяли от кухнята, и така се прехранвали двамата с певеца.
Случило се, че в двореца вдигнали сватбено тържество на първородния царски син. Горката жена се качила до балната зала и застанала на прага малко да погледа. Като запалили светлините и гостите заприиждали - един от друг по-красиво облечени, и всичко блестяло от великолепие и разкош, царската дъщеря се замислила за съдбата си с натежало сърце и се разкаяла за гордостта и високомерието си, които я били тласнали до това унизително положение и крайна бедност. Слугите от време на време й подхвърляли по някоя хапка от вкусните ястия, които внасяли и изнасяли и чието ухание достигало до нея,а тя ги прибирала в гърненцата си, за да ги отнесе у дома.
По едно време се появил царският син. Бил облечен в кадифе и коприна и носел златни верижки на шията си. Като видял хубавата жена до вратата, той я хванал за ръка и поискал да танцува с нея, но тя се изплашила и му отказала, защото видяла, че това бил цар Дроздобрад, който на времето поискал ръката й и когото тя отхвърлила с подигравка. Дърпането не й помогнало - той я изтеглил в салона. Ала не щеш ли, връвта, на която висели торбичките с глинените гърненца, се скъсала, те паднали, супата се разляла и късчетата месо се разпилели. Като видели това, гостите започнали да се смеят и да й се подиграват и тя така се засрамила, че щяла да потъне в дън земя. Побягнала навън и се опитала да се измъкне, но на стълбите я спрял един мъж и я върнал обратно. Като дигнала глава, видяла, че това бил цар Дроздобрад. Той се обърнал мило към нея:
- Не се бой, аз и певецът, който живя с теб в сиромашката къщичка сме един и същ човек. Престорих се за твое добро. И хусарят, който с коня си разби грънците ти, пак бях аз. Устроих всичко това, за да сломя гордостта ти и да те накажа за надмеността ти от времето, когато се подигра с мен.
Тогава царската дъщеря се разплакала горчиво и рекла:
- Направих голяма грешка и не заслужавам да бъда твоя жена.
Но царският син й отвърнал:
- Успокой се, лошите дни отминаха, сега ще отпразнуваме нашата сватба.
Камериерките дошли при царската дъщеря и я облекли в най-прекрасните дрехи. Пристигнал и баща й с всичките си царедворци и й пожелали щастие по случай венчавката с цар Дроздобрад. А истинската радост започнала едва тогава.
Бих искал, ти и аз да бяхме също там.
